МОРАЛЕН КОДЕКС НА ГАДАТЕЛЯ

МОЖЕ ЛИ БЪДЕЩЕТО ДА БЪДЕ ПРЕДСКАЗВАНО?

Академик Н. С. Кардашев пише: „Времето е улица с двупосочно движение, което ни позволява да черпим информация, свързвайки се и с двете посоки.”

През последните години, учените потвърдиха експериментално съществуването на нови елементарни частици, някои от които се държат много странно: нямат маса или още при зараждането си имат скорост по-висока от тази на светлината. Това различно поведение, послужи като обосновка за повечето от научните теории в квантовата механика. Най-новите постижения на науката в тази област, получени при изследването на физическия вакуум и торсионните полета, доказаха съществуването на петото фундаментално взаимодействие – информационното.

Тези и други забележителни открития, позволиха на учените да разберат същността на нематериалния обмен на данни, да обяснят действието на фините енергии и да признаят в крайна сметка съществуването на Душата, защото това, което навремето наричаха парапсихологични явления, вече намери своето обяснение чрез формули и физични закони.

Така, че виждането в миналото или бъдещето, като един от основните дялове в парапсихологията, вече не е въпрос на вяра или научни хипотези, а се основава на действителни резултати.

В наши дни един забележителен български учен, Божидар Палюшев, описа математически информационната решетка около Земята, наричайки я световно поле на съзнанието /СПС/. Неговите изследвания се дължат на убеждението му, че всичко което има енергетичен израз / включително и нашите мисли/ се записва в това СПС. Следователно, ако някой има способността да се настрои на честотата на събитията записани там, ще може да извлече информация за тях.

В една друга теория, тази на д-р Шелдрейк се говори за морфично поле. Според него, когато едни и същи неща се повтарят, се формира т. нар. морфично поле и резонансът с него, увеличава вероятността събитията отново да се случат. Той казва, че морфичното поле не е енергийно обоснована информация, а по-скоро прилича на план за строеж на къща.

Най-важното в неговата теория е, че щом веднъж вече е закодирана в морфичният резонанс, дадената информация се разпространява в цялото пространство и в цялото време. С други думи, ако е оформено морфично поле, то ще окаже незабавно влияние по всички други места и ще предизвика внезапни промени по целия свят.

Като доказателство на неговата теория се явяват опитите на американски учени описани в книгата на А. Горбовский „Пророки и прозорливцы в своём отечество”.

През 1920 година, в Харвардския университет започнали серия опити с мишки. Целта била да се провери, може ли информацията получена като знание в процеса на живота, да се предава генетически на следващите поколения. Пускали мишката в резервоар с вода, който имал два коридора, като вероятни изходи. Единият от тях бил осветен, а другият тъмен. Ако мишката пробвала да излезе през осветения коридор получавала болезнен електрически удар, но ако използвала тъмния, нямало никакви неприятни изживявания. След определен брой проби и грешки, отчитани от научния екип, мишките се научавали безпогрешно да различават кой от двата изхода да използват, за да излязат от водоема, без да получават токовия удар. Когато тези мишки се сдобили с поколение, опитите били продължени с него. След това с поколението на това поколение и т.н. В течение на петнадесет години били проведени опити с тридесет и осем поколения мишки. Както се очаквало, всяко следващо поколение правело по-малко грешки при усвояване на оптимално поведение. Този убедителен резултат довел учените до извода, че наистина знанието се предава генетически.

Източникът на съмнение се появил от съвсем друга посока. Работата била в това, че в условията на експеримента, участвали и мишки от т. нар. „контролна група”. Това били поколения на мишки, родени от мишка, която никога не била участвала в експеримента. Голямото недоумение, в което изпаднали изследователите било, че мишките от „контролната група” давали същите резултати, както и респективните поколения на мишките, наследяващи знанията от предшествениците си. Ето това било необяснимо за учените. Оставало да се предположи, че информацията: не влизай в осветения коридор ако не искаш да ти се случи нещо лошо, се предавала по някакви други канали, а не само генетични. Това по някакъв начин достигало до потомството на необучените и незнаещи как по-добре да излязат от водоема мишки, и те започвали да се държат, като че ли са преминали цялата серия от обучение, знаейки че трябва да използват неосветения коридор.

Друг експеримент по тази тема описва Друнвало Мелхиседек в книгата си „Цветето на живота”. Той го нарича: Правилото на стотната маймуна. Експеримента се състои в следното. На маймуните в Австралия хвърляли храната им, състояща се от един вид сладки картофи, в пясъка. Преди да ги ядат, те само ги изтупвали от него, което не било достатъчно, защото така оставало много пясък по картофа. Един ден, на една от маймуните й хрумнало, че може да измие картофа си от пясъка, преди да го изяде, което не било много трудно, защото океана се намирал само на няколко метра. Скоро целия род се научил да прави това. Една от тях пък научила маймуна от съседен род и така продължили да си предават знанието, докато в един момент всички маймуни вече знаели, че е много по-добре да измиеш картофа преди да го ядеш. Какво било учудването на австралийските учени, когато след публикацията на този експеримент, получили съобщения от техни колеги от Америка, в които се описвало, че и маймуните от американския континент вече миели картофите си преди да ги ядат. Значи, необходимото знанието за всеки вид популация не се ограничава нито от стените на лаборатории, нито от географски области, нито даже и от континенти. То се записва, или е записано в т. нар. „информационна решетка” или СПС и когато определен брой от този вид достигне до това знание, то става достъпно за цялата популация, без значение дали първоначално е било получено чрез генетично предаване на информацията или по други начини. С две думи, това което в езотеричната литература наричат „Световни летописи” или „Акашови записи”, вече има научно изведен резултат.

Д-р Шелдрейк казва, че ако има вече създадено морфично поле, то влизането в резонанс с него би ни разрешило достъп до информацията, закодирана там. Ако приемем, че човешкият мозък работи като приемателно-придавателен апарат, тогава кой и как настройва антената на този апарат, за да достига до търсената информация?

Връщайки се назад във времето ще видим, че всички предсказатели, преди започване на процеса на гадаене, изпадат в едно особено състояние, наричано транс. За да постигнат това, те минават през различни подготвителни периоди. Някои четат молитви в атмосферата на ароматни свещи. Други повтарят мантри, изпълнявайки ритмични движения. Африканските шамани танцуват под звуците на барабани, а тези в Мексико употребяват за целта наркотични гъби. Последните няколко века находчиви гадатели, започват да използват картите за игра, като средство за навлизане в транс при предсказване на бъдещето, защото символичният им език, открива безкрайни възможности за изява на въображението. Крайната цел на всички тези действия е да изчистят съзнанието на гадателя от лични впечатления и да го оставят като бял лист хартия, където ще се приема новата информация. Когато излязат от транса, повечето от тях не си спомнят какво е станало или какво са предсказали. Както казва Алберт Айнщайн, третирайки въпроса за пътя, по който учения достига до дадено откритие, „...резултатът се получава отникъде и идва така внезапно, като че ли някой го е подсказал”.

Единственият извод от всичко това е, че информацията до която би достигнал предсказателя, използвайки за целта гадателски карти, не е негова. Той само притежава дарбата да я узнае, свързвайки се по неведоми пътища със световните архиви, настройвайки за тази цел антената на своя мозък на необходимата честота. В такъв случай, той е само един канал за приемане и предаване на информация, т.е. преводач на мисли от клиента и за него. Затова, когато някой реши да се заеме с тази дейност, първо трябва да е подготвен добре професионално, за да може правилно да разчита сигналите на интуицията. И второ, той трябва да е достатъчно отговорен, за да не си позволи по никавъв начин да променя информацията, до която е получил достъп. Занимавайки се с това, гадателят трябва да приеме, че ще работи единствено и само в услуга на другите. Подхождайки към предсказанието той трябва да бъде воден винаги от своето сърце.

ЕТИКА НА ГАДАТЕЛЯ

Обикновено, когато хората се обръщат за съвет към гадател, е когато са изправени пред неразрашима дилема в своя живот. Незнаейки какво да правят в този момент, те оставят съдбата си напълно в неговите ръце. Това го задължава да спазва високи морални принципи, защото при гледането на карти той получава достъп до най-съкровенните мисли и чувства на даден човек, т.е. до неговата душа. Когато картите са вече на масата, привличайки вниманието и на двамата, и отключвайки интуитивните сигнали на подсъзнанието, изграждат медитативната връзка между тях. В този момент гадателят е задължен да използва тази връзка единствено в полза на клиента си, т.е. предсказанието трябва да е основано на желанието на гадателя да помогне на клиента си.

Първото правило е взаимното уважение и толерантност. Това дава възможност и на двете страни да постигнат положителна настройка и изграждане на доверие между тях, необходимо условие, в края на срещата и двамата участници да останат доволни.

Не е задължително, но в началото би било добре да се избягват банални разговори от рода за времето, политиката и т.н. , защото това би довело до ненужна загуба на енергия и разсейване на вниманието и на двете страни.

Втория много важен момент е изискването за честност и откровенност. Тук границите се поставят от необходимостта да се казва истината такава каквато е и в същото време да не се наранява или обижда. Да бъдеш честен не означава да си жесток. Гадателят трябва да реши по какъв начин да поднесе информацията, така че тя да съвпада максимално точно с това, което показват картите, но и да е достатъчно приемлива за клиента. Думите му трябва да прозвучат като съвет, а не като заповед.

Третото правило е въпросът за спекулата. Никога и под никакъв претекст гадателят не трябва да спекулира с властта, която му дават неговите знания и ролята му на водещ в ситуацията. Предсказанието е светъл процес и не трябва да се петни от низки страсти като алчност, егоизъм или още по-лошо нанасяне на емоционална вреда на евентуален съперник. Ако предсказателят разбере, че зад въпроса на клиента прозират нечисти мисли или желания за навреждане, трябва да се опита да го убеди, че това не е правилният начин на действие и ако не успее, то трябва веднага да прекрати процеса на гадаене.

ВЪПРОСЪТ ЗА СВОБОДНИЯТ ИЗБОР ПРЕЧУПЕН ПРЕЗ МОРАЛНИЯ КОДЕКС НА ГАДАТЕЛЯ

Много хора смятат за грях гледането на карти и затова имат лошо отношение към всички занимаващи се с тази дейност. Но ако се замислят малко по-дълбоко ще разберат, че това е само защото в тази област все още съществува много спекула. Сега се счита, че единствено само родените с този талант са истински гадатели. Противно на общото мнение, аз мисля, че всички ние притежаваме по рождение това качество на нашия мозък, но не всички сме го доразвили до степен, разрешаваща ни използване на интуицията като най-важен съветник при взимането на решения.

Предричането на събития, посредством гадателски карти се основава на система от символи, общозначими за цялото човечество и за всички времена. Затова може да се нарече и универсален език. За всички, които смятат гадателското изкуство за „работа на дявола” ще кажа, че това е много трудна наука, понякога непосилна за овладяване в рамките на един човешки живот. Всичко това изисква едно наистина професионално отношение към предсказанието, съчетаващо изучаване на различни науки като нумерология, астрология, митология и др.

Целия този труден и дълъг процес на подготовка, спомага за развитието на неподозирани способности. Разгадаването на заплетени житейски ситуации, интерпретирайки символиката на картите, ни дава възможност да се вслушаме в гласа на интуицията си, чрез което опознаваме по-добре и своето собствено „Аз”. Докосвайки тънките струни на нашата душевност, това развива у нас по-силна чувствителност към емоционалните терзиния на душата ни и така ни прави по-добри.

Много често казваме, че гадателите не са нищо друго освен добри психолози. Както психологът или психотерапевта, при своята работа, се поставя на мястото на пациента, така и гадателя освобождава съзнанието си от своите лични мисли, за да го остави в услуга на клиента си. Гадателите са личности, които по рождение вярват в съществуването на несъзнателното и поради това при тях каналът за манифестиране на интуицията е отворен, чист. Те приемат, че има съдба, т. е. че всичко е предначертано, което се явява и като условие за точна прогноза. Но ние много добре знаем, че не винаги предсказанията се сбъдват. Не бързайте обаче да набеждавате гадателя. Това единствено доказва, че освен съдба, човек има и свобода на избор. Понякога, панорамата която рисуват картите, изисква от клиента издигане на по-високо ниво или кардинална промяна на живота му. Но едно посещение при гадател не дава гаранция, че човек е готов за това. В този случай клиентът може да си помисли, че гадателят не е разчел правилно картите. Трябва да знаем, че картите могат да ни посочат правилния път, но това не заменя усилията, които трябва да положим, за да го извървим. Бъдещето на всеки един е в неговите собствени ръце и единствено от него зависи как ще го изгради. Гадателят единствено може да ни помогне да видим по ясно ситуацията, но решението как да постъпим си остава само наше.

Така, че в някои случаи клиентът може да постъпи по начин, напълно противоположен на предсказаното от гадателя.

Ако както споменах по-горе, всичко вече е налице, т. е. минало, настояще и бъдеще съществуват заедно и неразделно, за да обосновем свободната воля, допускаме че съществуват различни варианти на избор, които човек предприема в различни моменти от живота си. Точно тук, гадателят влиза в ролята на психолог, който да насочи конкретния човек да избере най-добрия за него вариант.

Има обаче разлика между предсказание и гадание. Предсказанието най-често е потвърждаване на събития, които вече са се случили или ги описва точно как ще станат. Докато гадаенето е една прогноза, която само ни показва пътя, по който ако тръгнем, ще се случи даденото събитие. Тоест, при втория случай се запазва свободата на избор, което донякъде /?/ позволява корекция на съдбата ни.

Това води до създаване на дилема в моралния кодекс на гадателя или по-точно така трябва да бъде. Ако гадателят допусне свободния избор и приеме, че клиентът може да избере напълно различна ситуация от предсказаната от него, трябва да е готов да приеме и отрицателната оценка за своята работа. В този случай, успокояващ факт за гадателя е, че той не се е натоварил с кармата на клиента си.

В случай, че гадателят реши да получи положителна оценка за действията си, може да програмира събитието, използвайки ореола си на всезнаещ. Силните и точни думи, с които разполага, проникват в съзнанието на клиента и той си изгражда картина на бъдещото събитие, след което е много трудно тя да бъде променена. Получава се ситуацията описана в социалната психология, когато собствените мисли и чувства, в случая провокирани от думите на гадателя, направляват действията на човека така, че той сам подготвя почвата, за да се изпълни предсказаното събитие. Лошото е, че това сработва дори и при предсказания за нежелани събития.

Тогава, най-добрият вариант и за двете страни остава, ако гадателя настрои клиента си да приеме всичко което ще се случи, било то добро или лошо, т.е. да не очаква нито сбъдване, нито провал на предсказанието. Ако може да остане така резистентен по-дълго време, в действителност ще се случи това, което е най-добро за него, което не винаги означава, че ще е това, което гадателят му е предсказал. В крайна сметка, предсказанието служи точно като психотерапия или като предупреждение. В такъв смисъл гадателят не би трябвало да назовава крайния резултат, а да предостави на клиента си той сам да направи своя избор.

В този ред на мисли, дали бъдещето може да се предсказва или програмира, стигаме до извода, че „ДА”, би могло. Но дали това е правилното действие - незнам. Както винаги истината е някъде по средата.

Надявам се, че повечето от скептиците няма да достигнат никога до този материал, но за тези от тях, които вече го четат ще помоля да не се обиждат, а да запазят спокойствие и проявят разбиране.

Данни от последните научни изследвания доказват, че има места във Вселената, където няма „време”, т.е. всичко е „сега” и че функцията на времето се явява производна на пространството. Тоест, времето има само едно измерение – настоящето, а миналото и бъдещето са само преместване в пространството. Събитията се извършват в един и същ момент. Разликите между тях са флуктуации на пространството, т.е. отдалечеността в пространството определя разликата във времето. Ние имаме усещането, че живеем в различно време, защото променяме пространствената характеристика на съществуването си или казано с други думи, просто преминаваме през времето.

И през целия този път, поради някаква причина сме управлявани от нашето съзнание, т.е. решенията се вземат от него, а не от подсъзнанието ни. Мисля, че всичко това е в защита на правото на всеки на свободен избор. Въпреки, че в много случаи това ни води до грешки, може би това е замисъла на Бог или както някои го наричат Висшия Разум. Може би всичко това са експерименталните условия, в които сме поставени от Него, за да може Той да направи своите Собствени изводи или защо не, да опознае по-добре сам Себе си.

В настоящото ръководство съм се постарала да изложа своите разбирания за разкриване на бъдещето по начин, който да е понятен и за човек никога не срещал в живота си карти за гадаене. Предполагам, че това е била и целта на Оракула „Ленорманд”. Символичният език на рисунките и дълбоката мъдрост закодирана в стиховете върху самите карти, помага на информацията да достигне по-лесно до съзнанието на всеки човек държащ ги в ръцете си. От опита, който имам до сега съм научила, че независимо дали е дълбоко суеверен или скептик по природа, всеки който някога е имал възможността да се срещне с картите на Оракула, остава завинаги привлечен от тях.