ЗНАЧЕНИЕ НА КАРТИТЕ СПРЯМО РАЗПОЛОЖЕНИЕТО ИМ В СЪОТВЕТНИТЕ ДОМОВЕ

Проблемът, който се отнася до значението на домовете, в които попадат картите при тълкуване, се състои в отчитане на мястото, на което се намира всяка една от тях при подреждането им. Както и това дали попада в собствения си дом или не. Този метод използва асоциацията с астрологичните домове, в които попадат планетите при разчитане на хороскопа. Знаем, че когато една планета се намира в своя собствен дом това усилва нейното влияние, било то добро или лошо. В противен случай, когато отстои далеч от дома си, планетата изпитва слабост. При картите е същото. Само че тук домовете не са дванадесет както при хороскопа, а са тридесет и шест, колкото е броят на картите „Ленорманд”. Ако картата попада в собствения си дом, считаме при тълкуване нейното влияние за много силно, но когато е далеч от дома си може да игнорираме значението й, тъй като то вече достатъчно слабо или никакво.
Домовете при картите „Ленорманд” следват реда, на появяването на картите при подредбата им. Например: дом № 1 заема първото място от „Голямата подредба” и се намира най-горе в ляво. Така че първата карта, която извадим от колодата при реализирането на тази подредба ще попадне в дом № 1. Значението на този дом съответства на основното значение на карта № 1 / Конник/. Дом № 2 заема мястото в дясно на първата карта и съответства на значението на карта № 2 / Детелина/. Там ще се намира втората карта, която извадим от колодата. Следвайки този ред, завършваме подредбата до последната тридесет и шеста карта.

Значение на домовете съобразно мястото, което заемат:

Дом № 1 Добра новина, връзки, контакти;
Дом № 2 Малкото щастие, шанс;
Дом № 3 Дългите пътувания, отдалечаване, отчуждаване;
Дом № 4 Дом, семейство;
Дом № 5 Здраве, продължителни процеси;
Дом № 6 Неяснота, неувереност, страх;
Дом № 7 Усложнения от страна на хитра жена;
Дом № 8 Заболявания, край, но и ново начало;
Дом № 9 Радостно настроение, подарък;
Дом № 10 Внезапна опасност;
Дом № 11 Дискусии, спорове, раздори;
Дом № 12 Краткотрайни неприятности;
Дом № 13 Нови връзки, приятелства;
Дом № 14 Лъжи и тайни капани;
Дом № 15 Мъжка сила, мощ, авторитет;
Дом № 16 Успех, чрез необичайна подкрепа;
Дом № 17 Промяна, преместване;
Дом № 18 Вярност, приятелство;
Дом № 19 Уединение, изолация;
Дом № 20 Нова компания, среща;
Дом № 21 Препятствия, блокада;
Дом № 22 Нови възможности, избор;
Дом № 23 Кражба, загуба;
Дом № 24 Сърце, любов;
Дом № 25 Партньорство, договорни отношения;
Дом № 26 Неразкрити тайни и знания;
Дом № 27 Информация, съобщения;
Дом № 28 Консултиран;
Дом № 29 Консултирана;
Дом № 30 Благородство, сексуалност;
Дом № 31 Голямото щастие, енергия;
Дом № 32 Чувства, интуиция;
Дом № 33 Успех;
Дом № 34 Пари, финанси;
Дом № 35 Професия, работа;
Дом № 36 Съдба;

Както се вижда, значението на домовете почти се припокрива с основното значение на картите. Това е изпълнено когато картата попада в своя собствен дом. Но когато е извън него, съществуват хиляди комбинации защото всяка карта, във всяка една нова подредба, може да попада всеки път във някой друг, различен от нейния собствен дом. Затова сега ще ви предложа няколко примера, за да можете по-лесно да разберете връзката между домовете, използвайки интуицията си.
Например:
Карта № 4 / Къща/ излиза първа от колодата, при извършване на „Голямата подредба”, заемайки мястото на дом № 1. В този случай предсказанието е следното: „В къщи те чака добра новина”. В друга подредба, когато карта № 13 /Дете/ се намира в дом № 1, думите на гадателя са: „Новината която очакваш от сина си ще е добра”.
Други примери:
Карта № 15 / Мечка/ излиза осма от колодата и следователно заема мястото на дом № 8 /Гроб/. Гадателят предупреждава: „Съществува голяма вероятност, мъж от твоето близко обкръжение /баща, дядо или шефа ти/ да е сериозно болен”.
Ако карта № 7 /Змия/ се намира в дом № 24 /Сърце/ означава, че някой от двойката мами другия или по-вероятно, че има намеса от страна на „друга” жена, която се опитва да попречи на връзката.
Карта № 24 /Сърце/ остава последна при подреждането, заемайки мястото на Дом № 36 /Съдба/. Значениято на този дом се свързва с дълбоко страдание. Думите на гадателя, без съмнение ще са: „Всяко страдание е заплащане за нещо добро”.
Понякога, когато Консултирания не желае да разкрие причината, поради която е дошъл, методът на Домовете ни предоставя шанса да я разберем. Как става това? Първо, търсим мястото, на което се намира персоналната карта /ПК/ на Питащия. После търсим картата, чийто номер съответства на дома, в който е ПК. Картите, които се намират между тези двете ни разкриват тайната на Питащия.
Например: За консултация идва жена, чиято персонална карта /№ 29/ е излязла на трето място в „Голямата подредба”. Следователно, трябва да открием къде се намира карта № 3 /Кораб/. После само проследяваме картите, намиращи се между карта № 29 и карта № 3. Така откриваме причината, притесняваща жената в този момент, което я е довело до кабинета на гадателя. По същата логика, когато разрешаваме семейни проблеми, картите намиращи се между двете карти за мъж /№ 28/ и за жена /№ 29/, биха ни дали отговора за изхода от затруднената ситуация, в която се намира връзката им.

Методът на гадаене с картите „Ленорманд”, в зависимост от техните домове е малко известен, но информацията получавана чрез него е много точна и затова реших да разкрия тайната му. Единствената причина, която ме спираше беше, че гадаенето чрез него е много трудно за усвояване. Основата, върху която е изграден е един математически метод, наречен „Магически квадрати”, по-точно „Магически квадрат на Слънцето”. Името му поставя древния философ Агрипа. В своя труд „Тайната философия” описва различни видове магически квадрати. Начина за построяването им се състои в това, че сумата от числата, намиращи се във всеки ред, всяка колона, както и по диагоналите на квадрата трябва да е една и съща. Квадрата, който ни интересува в случая е този, който се състои от тридесет и шест клетки, разположени в шест реда по шест, съдържащи числата от едно до тридесет и шест, колкото е броят на картите „Ленорманд”. Сумата от числата във всеки ред, колона и двата основни диагонала е равна на сто и единадесет, а сумата от всички числа във магическия квадрад е шестотин шестдесет и шест, т. нар. число на Звяра от Апокалипсиса /?/.
Видът на магическия квадрат, за който говорим е следния:










Сега бих искала да обясня някои от математическите изрази, които разкриват зависимостите между числата от квадрата. Тази информация ще ни доизясни картината за отношенията между картите, обосноваващи се на метода, отчитащ домовете, в които те попадат.
Както виждаме, съществуват и други изненадващо равни суми от числа.
Например: трите цифри от противоположните краища на всеки един диагонал.

7+6+32=45 y 12+31+2=45
35+1+30=66 y 5+36+25=66

При тълкуване на картите това се нарича кореспонденция между тях и дава информация за бъдещи процеси. Това качества притежават всички числа, участващи в образуване на диагоналите, а именно:

16+21=37 y 15+22=37
11+26=37 y 29+8=37
6+31=37 y 36+1=37

Нека сега си представим, че сме поставили едно огледало вертикално и друго хоризонтално по средата на магическия квадрат, в който са подредени всичките тридесет и шест карти "Ленорманд". Картите, отстоящи на равни разтояния една от друга, спрямо тези огледала са взаимно зависими и връзката между тях описва картината на настоящия момент, касаеща Консултирания/та.

32+ 5=37 y 35+2=37
7+30=37 y 25+12=37
27+10=37 y 28+9=37
14+23=37 y 20+17=37

По видимата по-горе причина, методът който се основава на такива зависимости между картите се нарича „Огледало”.
Например: картата в дом № 1 поддържа огледална връзка с картите от домове № 8 и 25. Така узнаваме нещо повече за контактите на Консултирания в този момент, за което черпим информация от вида на картите в другите два дома. Същата връзка имат и картите попадащи в дом № 2 с тези от домове № 7 и 26, както и № 10 с № 15 и 18 и т.н.







Когато разглеждаме диагоналите на магическия квадрат, трябва да вземем под внимание, че в математиката техните зависимости се смятат за по-високо ниво на трудност. При картите това се нарича кореспондентна връзка между домовете и показва развитието на ситуацията в бъдещето. Това е така, защото диагоналите свързват карти както от миналото (в ляво на подредбата), така и от бъдещето (в дясно). Изобщо, когато коментираме значението на карти по диагонал, трябва да знаем, че става въпрос за по-високо ниво на връзка и изява на влиянието им, не само като бъдещо проявление, но също така и като емоционално и интелектуално израстване на индивида. Картите по диагоналите изразяват Съдбовна или Кармична връзка между процесите, които описват. Затова, когато се прави предсказване по картите попадащи в домовете от диагоналите, се приема, че разкриват бъдещи ситуации.
Кореспонденцията на картите от диагоналите на магическия квадрат е както следва:







В този случай, картата попадаща в дом № 1 кореспондира с картата от дом № 32. Връзката между тях ни дава допълнителна информация за естеството на новината, която очаква Консултирания. Същата връзка, даваща информация за бъдещи процеси, поддържат и картите от домове № 2 и 31, № 9 и 24 и т. н.
Много рядко, но понякога се случва картите да разменят домовете в които се появяват. Например: карта № 29 – жена в дом № 4 – къща и карта № 4 в дом № 29. Това показва силна връзка между двете карти или в случая означава, че жената е силно привързана към дома и семейството си.

Сега е моментът да обясня един начин на подреждане на картите, чиито предсказания имат много общи положения с т. нар. „магически квадрат” и математическите изводи свързани с него. Тази подредба се нарича „Октоскоп” и се използва за получаване на най-общ поглед върху живота на Консултирания. За целта се използват всичките тридесет и шест карти, които се подреждат в шест реда по шест карти на всеки ред, започвайки от най-горния ляв ъгъл и описвайки по посока на часовниковата стрелка, една вътрешно завиваща се спирала.








Вътрешният квадрат, образуван от последните четири карти /№ 33, 34, 35 и 36/, съдържа информация за Душата на Консултирания и неговото емоционално състояние.
Картите от малките диагонали, формиращи четирите линии откъм върховете на квадрата имат следните характеристики:

3, 21, 19 – характер на Консултирания и неговия „АЗ”;
9, 27, 13 – децата му;
4, 24, 8 – семейството му;
18, 30, 14 – контакти, пътувания, връзки.

Картите оформящи четирите върха на квадрата, описват различни етапи от живота на Консултирания/та, а именно:

5, 6, 7 – професия, работа;
17, 16, 15 – пари, материално благополучие;
10, 11, 12 – собствен дом, роднини;
2, 1, 20 – края на живота.

Така, че след разглеждане на този вид подредба получаваме информация за това каква е Съдбата на Консултирания: семейство, работа, брой деца и т.н.

МОРАЛЕН КОДЕКС НА ГАДАТЕЛЯ

МОЖЕ ЛИ БЪДЕЩЕТО ДА БЪДЕ ПРЕДСКАЗВАНО?

Академик Н. С. Кардашев пише: „Времето е улица с двупосочно движение, което ни позволява да черпим информация, свързвайки се и с двете посоки.”

През последните години, учените потвърдиха експериментално съществуването на нови елементарни частици, някои от които се държат много странно: нямат маса или още при зараждането си имат скорост по-висока от тази на светлината. Това различно поведение, послужи като обосновка за повечето от научните теории в квантовата механика. Най-новите постижения на науката в тази област, получени при изследването на физическия вакуум и торсионните полета, доказаха съществуването на петото фундаментално взаимодействие – информационното.

Тези и други забележителни открития, позволиха на учените да разберат същността на нематериалния обмен на данни, да обяснят действието на фините енергии и да признаят в крайна сметка съществуването на Душата, защото това, което навремето наричаха парапсихологични явления, вече намери своето обяснение чрез формули и физични закони.

Така, че виждането в миналото или бъдещето, като един от основните дялове в парапсихологията, вече не е въпрос на вяра или научни хипотези, а се основава на действителни резултати.

В наши дни един забележителен български учен, Божидар Палюшев, описа математически информационната решетка около Земята, наричайки я световно поле на съзнанието /СПС/. Неговите изследвания се дължат на убеждението му, че всичко което има енергетичен израз / включително и нашите мисли/ се записва в това СПС. Следователно, ако някой има способността да се настрои на честотата на събитията записани там, ще може да извлече информация за тях.

В една друга теория, тази на д-р Шелдрейк се говори за морфично поле. Според него, когато едни и същи неща се повтарят, се формира т. нар. морфично поле и резонансът с него, увеличава вероятността събитията отново да се случат. Той казва, че морфичното поле не е енергийно обоснована информация, а по-скоро прилича на план за строеж на къща.

Най-важното в неговата теория е, че щом веднъж вече е закодирана в морфичният резонанс, дадената информация се разпространява в цялото пространство и в цялото време. С други думи, ако е оформено морфично поле, то ще окаже незабавно влияние по всички други места и ще предизвика внезапни промени по целия свят.

Като доказателство на неговата теория се явяват опитите на американски учени описани в книгата на А. Горбовский „Пророки и прозорливцы в своём отечество”.

През 1920 година, в Харвардския университет започнали серия опити с мишки. Целта била да се провери, може ли информацията получена като знание в процеса на живота, да се предава генетически на следващите поколения. Пускали мишката в резервоар с вода, който имал два коридора, като вероятни изходи. Единият от тях бил осветен, а другият тъмен. Ако мишката пробвала да излезе през осветения коридор получавала болезнен електрически удар, но ако използвала тъмния, нямало никакви неприятни изживявания. След определен брой проби и грешки, отчитани от научния екип, мишките се научавали безпогрешно да различават кой от двата изхода да използват, за да излязат от водоема, без да получават токовия удар. Когато тези мишки се сдобили с поколение, опитите били продължени с него. След това с поколението на това поколение и т.н. В течение на петнадесет години били проведени опити с тридесет и осем поколения мишки. Както се очаквало, всяко следващо поколение правело по-малко грешки при усвояване на оптимално поведение. Този убедителен резултат довел учените до извода, че наистина знанието се предава генетически.

Източникът на съмнение се появил от съвсем друга посока. Работата била в това, че в условията на експеримента, участвали и мишки от т. нар. „контролна група”. Това били поколения на мишки, родени от мишка, която никога не била участвала в експеримента. Голямото недоумение, в което изпаднали изследователите било, че мишките от „контролната група” давали същите резултати, както и респективните поколения на мишките, наследяващи знанията от предшествениците си. Ето това било необяснимо за учените. Оставало да се предположи, че информацията: не влизай в осветения коридор ако не искаш да ти се случи нещо лошо, се предавала по някакви други канали, а не само генетични. Това по някакъв начин достигало до потомството на необучените и незнаещи как по-добре да излязат от водоема мишки, и те започвали да се държат, като че ли са преминали цялата серия от обучение, знаейки че трябва да използват неосветения коридор.

Друг експеримент по тази тема описва Друнвало Мелхиседек в книгата си „Цветето на живота”. Той го нарича: Правилото на стотната маймуна. Експеримента се състои в следното. На маймуните в Австралия хвърляли храната им, състояща се от един вид сладки картофи, в пясъка. Преди да ги ядат, те само ги изтупвали от него, което не било достатъчно, защото така оставало много пясък по картофа. Един ден, на една от маймуните й хрумнало, че може да измие картофа си от пясъка, преди да го изяде, което не било много трудно, защото океана се намирал само на няколко метра. Скоро целия род се научил да прави това. Една от тях пък научила маймуна от съседен род и така продължили да си предават знанието, докато в един момент всички маймуни вече знаели, че е много по-добре да измиеш картофа преди да го ядеш. Какво било учудването на австралийските учени, когато след публикацията на този експеримент, получили съобщения от техни колеги от Америка, в които се описвало, че и маймуните от американския континент вече миели картофите си преди да ги ядат. Значи, необходимото знанието за всеки вид популация не се ограничава нито от стените на лаборатории, нито от географски области, нито даже и от континенти. То се записва, или е записано в т. нар. „информационна решетка” или СПС и когато определен брой от този вид достигне до това знание, то става достъпно за цялата популация, без значение дали първоначално е било получено чрез генетично предаване на информацията или по други начини. С две думи, това което в езотеричната литература наричат „Световни летописи” или „Акашови записи”, вече има научно изведен резултат.

Д-р Шелдрейк казва, че ако има вече създадено морфично поле, то влизането в резонанс с него би ни разрешило достъп до информацията, закодирана там. Ако приемем, че човешкият мозък работи като приемателно-придавателен апарат, тогава кой и как настройва антената на този апарат, за да достига до търсената информация?

Връщайки се назад във времето ще видим, че всички предсказатели, преди започване на процеса на гадаене, изпадат в едно особено състояние, наричано транс. За да постигнат това, те минават през различни подготвителни периоди. Някои четат молитви в атмосферата на ароматни свещи. Други повтарят мантри, изпълнявайки ритмични движения. Африканските шамани танцуват под звуците на барабани, а тези в Мексико употребяват за целта наркотични гъби. Последните няколко века находчиви гадатели, започват да използват картите за игра, като средство за навлизане в транс при предсказване на бъдещето, защото символичният им език, открива безкрайни възможности за изява на въображението. Крайната цел на всички тези действия е да изчистят съзнанието на гадателя от лични впечатления и да го оставят като бял лист хартия, където ще се приема новата информация. Когато излязат от транса, повечето от тях не си спомнят какво е станало или какво са предсказали. Както казва Алберт Айнщайн, третирайки въпроса за пътя, по който учения достига до дадено откритие, „...резултатът се получава отникъде и идва така внезапно, като че ли някой го е подсказал”.

Единственият извод от всичко това е, че информацията до която би достигнал предсказателя, използвайки за целта гадателски карти, не е негова. Той само притежава дарбата да я узнае, свързвайки се по неведоми пътища със световните архиви, настройвайки за тази цел антената на своя мозък на необходимата честота. В такъв случай, той е само един канал за приемане и предаване на информация, т.е. преводач на мисли от клиента и за него. Затова, когато някой реши да се заеме с тази дейност, първо трябва да е подготвен добре професионално, за да може правилно да разчита сигналите на интуицията. И второ, той трябва да е достатъчно отговорен, за да не си позволи по никавъв начин да променя информацията, до която е получил достъп. Занимавайки се с това, гадателят трябва да приеме, че ще работи единствено и само в услуга на другите. Подхождайки към предсказанието той трябва да бъде воден винаги от своето сърце.

ЕТИКА НА ГАДАТЕЛЯ

Обикновено, когато хората се обръщат за съвет към гадател, е когато са изправени пред неразрашима дилема в своя живот. Незнаейки какво да правят в този момент, те оставят съдбата си напълно в неговите ръце. Това го задължава да спазва високи морални принципи, защото при гледането на карти той получава достъп до най-съкровенните мисли и чувства на даден човек, т.е. до неговата душа. Когато картите са вече на масата, привличайки вниманието и на двамата, и отключвайки интуитивните сигнали на подсъзнанието, изграждат медитативната връзка между тях. В този момент гадателят е задължен да използва тази връзка единствено в полза на клиента си, т.е. предсказанието трябва да е основано на желанието на гадателя да помогне на клиента си.

Първото правило е взаимното уважение и толерантност. Това дава възможност и на двете страни да постигнат положителна настройка и изграждане на доверие между тях, необходимо условие, в края на срещата и двамата участници да останат доволни.

Не е задължително, но в началото би било добре да се избягват банални разговори от рода за времето, политиката и т.н. , защото това би довело до ненужна загуба на енергия и разсейване на вниманието и на двете страни.

Втория много важен момент е изискването за честност и откровенност. Тук границите се поставят от необходимостта да се казва истината такава каквато е и в същото време да не се наранява или обижда. Да бъдеш честен не означава да си жесток. Гадателят трябва да реши по какъв начин да поднесе информацията, така че тя да съвпада максимално точно с това, което показват картите, но и да е достатъчно приемлива за клиента. Думите му трябва да прозвучат като съвет, а не като заповед.

Третото правило е въпросът за спекулата. Никога и под никакъв претекст гадателят не трябва да спекулира с властта, която му дават неговите знания и ролята му на водещ в ситуацията. Предсказанието е светъл процес и не трябва да се петни от низки страсти като алчност, егоизъм или още по-лошо нанасяне на емоционална вреда на евентуален съперник. Ако предсказателят разбере, че зад въпроса на клиента прозират нечисти мисли или желания за навреждане, трябва да се опита да го убеди, че това не е правилният начин на действие и ако не успее, то трябва веднага да прекрати процеса на гадаене.

ВЪПРОСЪТ ЗА СВОБОДНИЯТ ИЗБОР ПРЕЧУПЕН ПРЕЗ МОРАЛНИЯ КОДЕКС НА ГАДАТЕЛЯ

Много хора смятат за грях гледането на карти и затова имат лошо отношение към всички занимаващи се с тази дейност. Но ако се замислят малко по-дълбоко ще разберат, че това е само защото в тази област все още съществува много спекула. Сега се счита, че единствено само родените с този талант са истински гадатели. Противно на общото мнение, аз мисля, че всички ние притежаваме по рождение това качество на нашия мозък, но не всички сме го доразвили до степен, разрешаваща ни използване на интуицията като най-важен съветник при взимането на решения.

Предричането на събития, посредством гадателски карти се основава на система от символи, общозначими за цялото човечество и за всички времена. Затова може да се нарече и универсален език. За всички, които смятат гадателското изкуство за „работа на дявола” ще кажа, че това е много трудна наука, понякога непосилна за овладяване в рамките на един човешки живот. Всичко това изисква едно наистина професионално отношение към предсказанието, съчетаващо изучаване на различни науки като нумерология, астрология, митология и др.

Целия този труден и дълъг процес на подготовка, спомага за развитието на неподозирани способности. Разгадаването на заплетени житейски ситуации, интерпретирайки символиката на картите, ни дава възможност да се вслушаме в гласа на интуицията си, чрез което опознаваме по-добре и своето собствено „Аз”. Докосвайки тънките струни на нашата душевност, това развива у нас по-силна чувствителност към емоционалните терзиния на душата ни и така ни прави по-добри.

Много често казваме, че гадателите не са нищо друго освен добри психолози. Както психологът или психотерапевта, при своята работа, се поставя на мястото на пациента, така и гадателя освобождава съзнанието си от своите лични мисли, за да го остави в услуга на клиента си. Гадателите са личности, които по рождение вярват в съществуването на несъзнателното и поради това при тях каналът за манифестиране на интуицията е отворен, чист. Те приемат, че има съдба, т. е. че всичко е предначертано, което се явява и като условие за точна прогноза. Но ние много добре знаем, че не винаги предсказанията се сбъдват. Не бързайте обаче да набеждавате гадателя. Това единствено доказва, че освен съдба, човек има и свобода на избор. Понякога, панорамата която рисуват картите, изисква от клиента издигане на по-високо ниво или кардинална промяна на живота му. Но едно посещение при гадател не дава гаранция, че човек е готов за това. В този случай клиентът може да си помисли, че гадателят не е разчел правилно картите. Трябва да знаем, че картите могат да ни посочат правилния път, но това не заменя усилията, които трябва да положим, за да го извървим. Бъдещето на всеки един е в неговите собствени ръце и единствено от него зависи как ще го изгради. Гадателят единствено може да ни помогне да видим по ясно ситуацията, но решението как да постъпим си остава само наше.

Така, че в някои случаи клиентът може да постъпи по начин, напълно противоположен на предсказаното от гадателя.

Ако както споменах по-горе, всичко вече е налице, т. е. минало, настояще и бъдеще съществуват заедно и неразделно, за да обосновем свободната воля, допускаме че съществуват различни варианти на избор, които човек предприема в различни моменти от живота си. Точно тук, гадателят влиза в ролята на психолог, който да насочи конкретния човек да избере най-добрия за него вариант.

Има обаче разлика между предсказание и гадание. Предсказанието най-често е потвърждаване на събития, които вече са се случили или ги описва точно как ще станат. Докато гадаенето е една прогноза, която само ни показва пътя, по който ако тръгнем, ще се случи даденото събитие. Тоест, при втория случай се запазва свободата на избор, което донякъде /?/ позволява корекция на съдбата ни.

Това води до създаване на дилема в моралния кодекс на гадателя или по-точно така трябва да бъде. Ако гадателят допусне свободния избор и приеме, че клиентът може да избере напълно различна ситуация от предсказаната от него, трябва да е готов да приеме и отрицателната оценка за своята работа. В този случай, успокояващ факт за гадателя е, че той не се е натоварил с кармата на клиента си.

В случай, че гадателят реши да получи положителна оценка за действията си, може да програмира събитието, използвайки ореола си на всезнаещ. Силните и точни думи, с които разполага, проникват в съзнанието на клиента и той си изгражда картина на бъдещото събитие, след което е много трудно тя да бъде променена. Получава се ситуацията описана в социалната психология, когато собствените мисли и чувства, в случая провокирани от думите на гадателя, направляват действията на човека така, че той сам подготвя почвата, за да се изпълни предсказаното събитие. Лошото е, че това сработва дори и при предсказания за нежелани събития.

Тогава, най-добрият вариант и за двете страни остава, ако гадателя настрои клиента си да приеме всичко което ще се случи, било то добро или лошо, т.е. да не очаква нито сбъдване, нито провал на предсказанието. Ако може да остане така резистентен по-дълго време, в действителност ще се случи това, което е най-добро за него, което не винаги означава, че ще е това, което гадателят му е предсказал. В крайна сметка, предсказанието служи точно като психотерапия или като предупреждение. В такъв смисъл гадателят не би трябвало да назовава крайния резултат, а да предостави на клиента си той сам да направи своя избор.

В този ред на мисли, дали бъдещето може да се предсказва или програмира, стигаме до извода, че „ДА”, би могло. Но дали това е правилното действие - незнам. Както винаги истината е някъде по средата.

Надявам се, че повечето от скептиците няма да достигнат никога до този материал, но за тези от тях, които вече го четат ще помоля да не се обиждат, а да запазят спокойствие и проявят разбиране.

Данни от последните научни изследвания доказват, че има места във Вселената, където няма „време”, т.е. всичко е „сега” и че функцията на времето се явява производна на пространството. Тоест, времето има само едно измерение – настоящето, а миналото и бъдещето са само преместване в пространството. Събитията се извършват в един и същ момент. Разликите между тях са флуктуации на пространството, т.е. отдалечеността в пространството определя разликата във времето. Ние имаме усещането, че живеем в различно време, защото променяме пространствената характеристика на съществуването си или казано с други думи, просто преминаваме през времето.

И през целия този път, поради някаква причина сме управлявани от нашето съзнание, т.е. решенията се вземат от него, а не от подсъзнанието ни. Мисля, че всичко това е в защита на правото на всеки на свободен избор. Въпреки, че в много случаи това ни води до грешки, може би това е замисъла на Бог или както някои го наричат Висшия Разум. Може би всичко това са експерименталните условия, в които сме поставени от Него, за да може Той да направи своите Собствени изводи или защо не, да опознае по-добре сам Себе си.

В настоящото ръководство съм се постарала да изложа своите разбирания за разкриване на бъдещето по начин, който да е понятен и за човек никога не срещал в живота си карти за гадаене. Предполагам, че това е била и целта на Оракула „Ленорманд”. Символичният език на рисунките и дълбоката мъдрост закодирана в стиховете върху самите карти, помага на информацията да достигне по-лесно до съзнанието на всеки човек държащ ги в ръцете си. От опита, който имам до сега съм научила, че независимо дали е дълбоко суеверен или скептик по природа, всеки който някога е имал възможността да се срещне с картите на Оракула, остава завинаги привлечен от тях.

АНГЕЛ-ХРАНИТЕЛ или как картите ни помагат да разберем знаците на Съдбата

Една случка от моето детство ме накара да повярвам в моя Ангел-Хранител. Беше лятото на 1976 година. Тогава в селския двор имаше едно старо кайсиево дърво. Беше огромно, не само защото беше старо, но и защото бе присадено на слива и това му даваше още по-голяма височина над присадката. В разгара на лятото, сезонът на кайсиите вече беше преминал, така че на дървото бяха останали само няколко от тях и то на самия му връх. Плодовете бяха много едри и чак червени на цвят. Изглеждаха много вкусни. Предизвикателството бе голямо още и поради това, че стояха на почти недостъпна височина. Така, че аз - едно тринадесет годишно хлапе, реших да ги победя. Да, да! Точно това беше желанието ми. Не откъсвах очи от тях, не защото бях гладна, а защото исках да докажа на мен самата, колко съм смела. Умът ми, завладян от тази идея, изключваше всякакъв риск. Започнах да се катеря, игнорирайки предупредителните викове на баща ми. Опасността не идваше само от височината на която се намираха плодовете. По лошото беше, че под дървото започваха редовете с краставици и на всеки половин метър стърчеше по един заострен кол. Освен това, на самия ствол на кайсиевото дърво бяха подпрени останалите неизползвани през годината колове. Изобщо, капанът си беше изработен като по учебник за военна стратегия.
Вече почти бях достигнала необходимата височина и се протягах към единия от плодовете, когато клонът на който седях се залюля и преди да мога да откъсна кайсията загубих равновесие. Започнах бързо да падам и то с главата надолу. Последното, което си спомням, бе шляпането на зелените листа по лицето ми. В следващия миг се озовах на последния най-долен клон на дървото, здраво хваната с двете си ръце и висяща в недоумение какво точно се е случило с мен. Баща ми дотича, както си беше с пръскачката на гърба, за да ме смъкне от клона, защото все още бе височко за мен да скачам. Стъпила с двата си крака на земята започнах да се изследвам за вероятни наранявания. Въпреки, че не изпитвах никаква болка, но като си спомних, че падах надолу с главата, първо опипах лицето си. Беше чисто. Изглежда, че си бях цяла-целеничка, само дето леко си бях ожулила вътрешната страна на лявото бедро, което сигурно бе станало при започване на падането, защото ако е било след това, със скоростта с която се спусках, трябваше там да има синина или хематом. Но такова нещо нямаше. (Е, разбира се, трябвало е да дам все пак малко време на моя Ангел Хранител да реагира.) Другото нещо, което ми се струваше не по-малко невероятно бе, че клонът на който се оказах висейки, беше много по-настрани от мястото където се бях покатерила. Правата линия на падането сочеше коловете, подпрени на ствола на дървото. Единственото безопасно място, т.е. без заострени колове, беше там където увиснах, защото малко по настрани, към периферията, започваха коловете на краставиците. Също някаква невидима ръка ме беше подхванала в момента на падането ми и ми беше помогнала да намеря спасителния изход, защото не бих могла да си представя как падайки надолу с главата, някой ще може да се хване здраво с двете си ръце за последния възможен клон.
Тези редове ги пиша много по-късно във времето. Сега, когато осъзнавам дествително какво ми се е случило съм вече на четиридесет и седем години. Какво ме накара да се замисля над тази случка. Четях книгата на Робърт Монро "Пътуване извън тялото". Той описва подобен случай с него, как като е падал по стълбите нещо го е предпазило да не се удари. После си спомних, че Елена Блаватска има същата опитност като малка при едно свое падане от кон. Далеч съм от мисълта да се сравнявам с тези велики личности, но ако се върнем назад в спомените си, може би всеки от нас ще открие едно или няколко такива необясними преживявания. Затова съм сигурна, че всеки човек си има свой Ангел Хранител, който го пази, стига само да го помолим. Дори не е необходимо много! Стига само за части от секундата, в ситуации в които наистина нищо вече не зависи от нас, да изпратим своя зов за помощ, предавайки с това съдбата си в неговите ръце.
За щастливците преживели ситуации от този род е лесно да кажат това, защото след такива опитности вярата на човек се засилва, а страха от провал изчезва. Но има хора, които все още не са получили възможността да се докоснат до силата на Провидението, оставяйки на друг вземането на важни решения в трудни житейски ситуации. За тях, а и за всички останали мъдрата предсказателка мадам Ленорманд е създала своите карти. Те са нашата връзка с Тайните сили, преводачът на посланията на Съдбата. Ти, човече, който четеш сега тези редове и най-вероятно имаш в чекмеджето си няколко различни тестета с карти за гадаене, най-добре ще разбереш, защо когато става въпрос за знаци на Съдбата се обръщаме за помощ към картите. Символичният им език преодолява бариерите в нашето съзнание, изградени на основата на различията в езиците, традиционните и национални особености на много поколения и т.н. Красивите им картинки, превъплатили митологичната мъдрост на вековни цивилизации, дават възможност на информацията, която получаваме от подсъзнанието да изплува директно в нашето съзнание и така осъществявайки връзката с Висшия космически Разум, разбираме кое е най-добро за нас и можем да направим правилният избор. Няма значение името с което го наричаме: Бог, Провидение или космически Разум. Там се съхранява цялата истина изказана чрез символиката на картите. Този шепот понякога е много тих, заглушаван от грижата по задоволяване на ежедневните ни нужди, но вслушването в него ни дава възможност да осъществим своята мисия в живота. Ето защо, употребата на гадателските карти ни прави достатъчно внимателни, за да можем да долавяме сигналите, помагащи ни да разчитаме знаците на Съдбата, необходимо условие да извървим живота си правилно, изпънявайки до край своята роля в него.

"Как се появиха картите на Мадам Ленорманд на български език"

Трябва ли всичките летни ваканции да ги прекарвам на село? Няма какво да се прави, особено преди обяд. Вечерите са по-интересни, защото се събираме на мегдана комшийските деца. Но през деня, голяма скука! В един от тези топли летни следобеди, в които като че ли и животните спят, защото няма какво друго да правят, реших да разгледам за кой ли път задната стая. Там освен вече изпочупени чинии и чаши, купищата стари дрехи и още по-стария стан на баба имаше един сандък, в който бяха прибрани народните носии, останали може би още от прабаба ми. Сандъкът беше толкова голям или аз бях много малка, но при всичките ми опити да разгледам съдържанието му, никога не бях стигала до дъното. Този ден обаче реших, че ще го направя и затова започнах бавно да изваждам дрехите, като се опитвах да не ги размествам много-много, за да мога след това отново да ги върна на мястото им без да ме разберат. И тогава видях едно пакетче увито в кафява опаковъчна хартия. Видя ми се много малко на фона на огромния вече полупразен сандък. Развих хартията и вътре намерих кутийка, вероятно с карти за игра. Но когато ги извадих видях, че не бяха обикновени карти, защото имаха нещо написано в горния край на всяка една от тях. От надписа нищо не разбрах, защото беше на друг непознат за мен език, но ми направиха впечатление красивите цветни рисунки. Личеше че картите бяха много стари, но въпреки оръфаните им краища цветовете бяха много добре запазени. Толкова много ми харесаха, че не исках да ги връщам обратно в сандъка. Скрих ги в джоба си и подредих дрехите по същия ред по който ги бях извадила. След като затворих съндъка си казах, че решението ми да ги взема е за да мога да ги разгледам по-добре на спокойствие и после да ги върна пак на мястото им.

Скоро ваканцията свърши и родителите ми дойдоха да ме приберат в града. Вече бях променила решението си за картите и вместо да ги върна в бабиния сандък ги бях сложила в багажа си. Сметнах, че като са стояли на онова място толкова време, съществуването им вече беше забравено и едва ли някой щеше да се сети, че между дрехите може да има и нещо друго. Не казах на никого, защото мислех че няма да ми позволят да ги взема със себе си, а изгарях от нетърпение да ги покажа на приятелките си. Така и направих, но каква беше изненадата ми когато другите момичета не обърнаха много внимание на моята находка. Почти се почувствах обидена. Исках да им кажа, че това е нещо много ценно, но разбрах че няма да има особен резултат. Училището започна и аз забравих за известно време за картите. Но в някои моменти, в които се чувствах несигурна ги изваждах и ги разглеждах докато погледът ми се фиксираше върху някоя от тях. Тази карта като че ли ми даваше отговор на ситуацията в която се намирах. Това беше много забавно, защото намаше случай, в който картите да сгрешат. Пък и за мен това беше като игра, защото нямах особено големи проблеми. В един момент реших, че мога да ги използвам като задавам конкретни въпроси свързани с училище. Например: ще ме изпитат ли днес? Или каква оценка ще получа? Отговорите, на картите бяха безгрешни. Как го правех ли? Разбърквах ги, задавайки си през това време на ум въпроса, на който търсех отговор. След това разцепвах тестето на две и обръщах най-горната карта. Ако тя беше положителна, отговорът беше "ДА", и обратното, ако картата беше с негативно излъчване.
Мина доста време докато разбера, че за по-пълен отговор ми трябват повече карти. Затова започнах да обръщам по две или по три карти. И така получавах почти изчерпателен отговор на това, което щеше да се случи. В един момент си дадох сметка, че картите бяха направени като Оракул и затова си имаха нещо написано върху всяка една от тях. Това беше техния отговор до който аз достигах без да разбирам езика, само възприемайки емоцията, която предаваха картинките. Затова реших, че трябва да си преведа текстовете им.
Това беше трудна задача за едно дете, но си дадох дума, че когато порасна ще преведа стихчетата и ще отпечатам картите отново, за да може повече хора да получават подкрепата на точните им отговори.

Така и направих, но сега когато пиша тези редове, си давам сметка, че не е било лесна задача или поне не е била за сам човек. Прекарах дълги години в изследвания. Разбрах, че стихчетата са написани на френски, защото авторката отговорна за първата им емисия е французойка - известната Мадам Ленорманд. Страхувах се да се заема с превода. За мен беше голяма отговорност, защото не бях сигурна че ще го направя точно и професионално. Чувствах, че нещо ме караше да изчаквам, докато един хубав ден в ръцете ми попаднаха същите карти, но вече на български език. Някой ги беше превел! Какво облекчение! Беше едно тесте още по-старо и изтъркано от това на баба ми, явно използвано често от притежателя си. За моя радост тестовете на стихчетата си личаха много добре и картинките бяха същите: конник, детелина, кораб, къща, дърво... Само някои от римите им не бяха добри и ги пооправих, без да сменям значението им. Това, че в първоначалния вариант не при всички карти имаше рима, за мен беше достатъчно доказателство, че при превода от френски смисълът им беше запазен. Оставаше само работата по издаването.

И ето, след още няколко години на тежък изследователски труд, на българския пазар се появи новото издание на "ИГРАТА НА СЪДБАТА", картите за предсказване на бъдещето по метода на Мадам Ленорманд.